Старобългарски речник
капь
капь
-
ж
Изображение, образ, подобие
на вьꙁскан ꙁаблѫждъшѹѹмѹ адамѹ сьнт мом штедротам хоштѫ съꙁъданааго по момѹ обраꙁѹ. грѣхъ. въ моѭ капь сътворенааго обетьш. тварь рѫкѹ мою ꙁмьжда орьнѣ
С
247.16
сътворвъ бо сь ловѣка по кап наше по обраꙁѹ
С
308.19
Изч
С
Гр
εἰκών
От
прабълг
*käp
Нвб
Ø