Старобългарски речник
канѫт 
канѫт -канѫ -канеш св Изтека капка по капка. [Образно.] бъ егда схождаше прѣдъ людъм своім ꙁемлѣ егда ммохождаше вь пѹстꙑні. ꙁемлѣ потрѩсе сѩ бо нбса канѫшѩ. отъ лца ба сінана СП 67.9 Изч СП Гр στάζω Нвб Ø