Старобългарски речник
камѣнъ 
камѣнъ -ꙑ прил Каменен, от камък бѣ же тѹ водоносъ камѣнъ шесть лежѧштъ. по оштеню юдескѹ. въмѣстѧшть по дьвѣма л тремъ мѣрамъ М Йо 2.6 З А О вашь же бъ камѣнъ сꙑ окамен ваша срьдьца С 34.7—8 тъгда съ многомъ страхомъ камѣнꙑ бъ. рѫцѣ простеръ на небо. ловѣьскомъ гласомъ ꙁвѣшта глагол҄ꙙ. днъ стъ бъ С 34.26  свѣштꙙ въжегъше сьндошꙙ въ камѣнѫѭ тѫ распалнѫѭ С 36.7 да реетъ камѣнꙑ богъ вашъ. то хоштетъ да мѹ ꙁакол҄ѫтъ С 116.11  обрѣтъ пештерѫ велкѫ вь брѣꙁѣ рѣьнѣѣмъ камѣнѫ .л҃. лѣтъ ж тѹ С 519.2 Вид религиозен обред. вꙿсѣмъ сповѣдане вълагаеш. положе  ꙇсповѣдане камѣно. ꙇ млѹ съ дръꙁновенемь. ꙇмъже прѣгрѣшенѣ ꙇ ѫꙁꙑ съкрѹш СЕ 80a 5 Изч М З А О СЕ С Гр λίϑινος πετρώδες τῶν πετρῶν. Срв. каменьнъ Срв каменьнъ Нвб камен остар Дюв МлБТР ДА Срв камнен НТ Камен дол МИ ЙЗ,МИПан