Старобългарски речник
каюна 
каюна -ꙑ м ЛИ Каиюна — погрешно написано вм. Маиюма — име на монах, сподвижник на св. Анин [15 март]  бꙑвъ въ ѫтрьн҄ пѹстꙑн҄ стꙑ анна. обрѣте прѣподобьна нѣкого въ манастꙑр жвѫшта. же  памꙙт благꙑ достонъ стъ. каюна (погр. вм. маюна, Север., с. 547, бел. под линия) менемь. жвѫшта въꙁдръжанмъ велкомъ  нштетоѭ С 547.15 Изч С Гр Μαϊουμᾶς