Старобългарски речник
кан҄ь 
кан҄ь - прил притеж ЛИ Каинов, на Каин тꙑ канꙗ братоѹбства бѣлꙑѧ рꙁꙑ съвлѣе С 389.8—9 Изч С Гр τοῦ Κάϊν. Срв. кановъ Срв кановъ