Старобългарски речник

ꙗ

ꙗ -ѩ ж ЛИ Ия [Иа] — християнка, умр. мъченически [ок. 362—364 г.] в Персия по времето на Шапур [Сапор] II [309—379 г.]. Пр. на 11 септемрви [през IX—X в. на 25 септември] (стрст)ъ стаго мⷱ҇ка. рѡмана. їѧ. града внъꙁантїска. (!) пр савор цр. перъсъстѣ. ї стго панфотⷺ҇ Е 36б 2 Изч Е Гр ῎Ια