Старобългарски речник
юлꙗннъ 
юлꙗннъ прил притеж от ЛИ Юлианин, на Юлиана — умр. мъченически с Павел [273 г.] велкъ богъ паул҄ь  їѹлꙗннъ С 3.13—14 Изч С Гр τῆς ᾿Ιουλιανῆς їѹлꙗннъ