Старобългарски речник
цѣлтел҄ь 
цѣлтел҄ь м Лекар, целител, лечител тꙑ ес ꙇцѣлтель дшамъ ꙇ тѣломъ нашмъ СЕ 26а 17 црю цѣлтелю страждѭщмъ схе СЕ 26b 14 тꙑ ес ꙇцѣлтель вꙿсѣмъ СЕ 32а 15 тꙑ ес цѣлтель болѧщмъ СЕ 39а 18—19 Изч СЕ Гр ϑεραπευτής ꙇцѣлтель Нвб изцелител книж остар ОА ВА ЕтМл МлБТР АР БТР РБЕ