Старобългарски речник
спрьва 
спрьва нареч 1. В началото, най–напред ѣко сътворе сппрьва мѫжескъ полъ  женескъ. сътворілъ ѣ ест А Мт 19.4 СК мосі по жестосръдію вашемѹ повелѣ вамъ пѹстіті женꙑ вашѧ. спръва не бъⷭ҇і тако А Мт 19.8 СК съплеска богъ спръва ловѣка С 308.17 спрьва бѣ слово  слово бѣ ѹ бога С 344.30 спрьва сътворлъ бъ небо  ꙁемьѭ С 478.7 томѹ слава ... ꙗкоже спрьва. нꙑнꙗ  прсно  вь вѣкꙑ вѣкомъ амн С 479.1 спръва бо ꙁемьꙗ не свомъ стъствомъ проꙁꙙбень въꙁдраст бꙑл. нъ повелѣньꙗ послѹшаѭшт владꙑьнꙗ С 495.20 2. От самото начало, отначало ѣкоже прѣдашѧ намъ. бꙑвъше спръва. самовдьц  слѹгꙑ словес А Лк 1.2 ꙇꙁвол сѧ  мьнѣ хождъшю с пръва по вьсѣхъ. въ істнѫ по рѧдѫ псат тебѣ М Лк 1.3 З схъ же вамъ спръва не рѣхъ. ѣко съ вам бѣхъ М Йо 16.4 З А СК съпса же памѧть стꙑхъ. саꙗ нѣкꙿто менемь ... же прѣбꙑвъ по страдан стꙑхꙿ.  вьсе спрьва дож  до коньца ... потъшта сѧ ... съпсат С 271.25 От началото на света. аꙁъ смъ господь вашъ. спръва сꙑ  до коньца прѣбꙑваѧ С 263.1 3. Отдавна, от дълго време савнъ л стъ же крьстꙗномъ ꙁастѫпꙿнкъ. спръва штемꙑ (отъ вашеѧ) отъ вашеѧ власт С 146.23 Отдавна, от стари времена. помѣн сънъмъ твої. еже сътѧжа спръва Е 32а 5 Срв. СП73.2 їспръва поꙁнахъ ото съвѣдѣнеї твоїхъ. ѣко вь вѣкъ осъновалъ ѣ ес СП 118.152 ѡтвръꙁѫ въ прітъахъ ѹста моѣ. провѣштаѭ гананіѣ їспръва СП 77—2 прѣданѫѭ спрьва апостолꙑ вѣрѫ дръжмъ С 197.23 М З А СК Е СП К С Гр ἀπ᾿ ἀρχῆς ἐξ ἀρχῆς κατ᾿ ἀρχάς ἐν ἀρχῇ ἀνὰ πρώτους ἐκ προοιμίων πάλαι ἄνωϑεν καὶ ἐξ ἀρχῆς ꙇспръва їспръва ꙇс пръва спръва с пръва Нвб изпърва остар ВА изпръвя диал Дюв НГер Срв изпърве остар ВА изпърво[м] ОА ВА АК Бот ЕтМл МлБТР БТР АР ДА изпърве[н] ВА ЕтМл МлБТР ДА