Старобългарски речник
справтел҄ь 
справтел҄ь -ꙗ м Наставник, учител хрстосъ м да наꙿнетъ слово. днꙑ прѣмѫдрꙑ.  прѣмѫдрꙑмъ справтель С 532.23 Изч С Гр διορϑωτής Нвб изправител ОА ВА МлБТР