Старобългарски речник
спльнꙗт 
спльнꙗт -спльнꙗѭ -спльнꙗш несв 1. Изпълвам, заемам някакво пространство въ фарсенѫ хлѣвнѫ прде акꙑ ловѣкъ. вьсе мѣсто спльнꙗѧ. да  бож стро  ловѣколюбьств покажетъ С 391.5 Образно. како слъньце вьселеніѫѭ ꙇсплънѣетъ К 13b 1 Срв. С450.10 стнънꙑ бгъ ... вьса ꙗже на небесехъ  на ꙁем  въ мор спл҄ьн҄ѣѧ прходомъ ... тебѣ подобаатъ хвала С 144.15 пакꙑ тѹ владꙑко ... ммоде вьсѣьскаа спльнꙗѧ С 250.16 Въплъщавам се, приемам плътски, човешки образ. къгда сьнде на оставл вꙑспрьнхъ. ка сьнде сꙑ вънѫтрь. како на ꙁемьѭ прде спльнꙗѧ ловѣка С 458.28 2. Обхванат, изпълнен съм [от някакво чувство, състояние и под.] отроѧ же растꙗаше  крѣплꙗаше сѧ дхомь. ꙇсплънѣѩ сѧ прѣмѫдрост М Лк 2.40 З А СК Б 3. Прен. Насищам, задоволявам его ... сплънѣѭщаго благꙑм похоть твоѭ СП 102.5 спльнꙗт сѧ М З А СК Б СП К С Гр πληρόω ἐμπίμπλημι сплънѣт ꙇсплънѣт Нвб изпълням, [се] ОА ВА АК Бот ЕтМл МлБТР АР РБЕ ДА изпълвам [се], изпълнювам [се] диал Дюв НГер ДА