Старобългарски речник
сплест 
сплест -сплетѫ -сплетеш св Изплета, сплета сплетъше вѣнець отъ трънѣ. въꙁложшѧ на главѫ емѹ СЕ 49b 25—50а 1 вѣньцꙙ сплете себѣ сльꙁънꙑмъ тоенмъ С 274.16—17 юда ... сло сплетъ дꙗволѹ. ꙁвѣстъ сꙙ сътврⷪ С 363.3 Изч СЕ С Гр πλέκω πλοκή Нвб изплета ОА ВА НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР ДА