Старобългарски речник
спаст 
спаст -спадѫ -спадеш св 1. Изпадна, падна от някъде ѕвѣꙁдꙑ ꙇспадѫтъ съ небсе З Мт 24.29 2. Отпадна, изляза от състава на нещо, загубя връзката си с нещо раꙁврьꙁѣте о ѹма вашего.  вдте отъкѫдѹ спадосте.  кꙿде падосте сꙙ. цѣсарьство небесъно оставвъше С 107.24—25 слꙑша адама ота домꙋ спадъша С 429.23 дьнесь ꙁаповѣд прѧ самовластънъѩ. дьнесь спаде с породꙑ С 429.15 ꙁаѹтра рее въсходꙙ їс. добро же въсходꙙ. да наꙁнаменѹтъ. ꙗко  пророкъ (!) спадъшааго адама. пакꙑ пршъдъ господь нашь на то жде мѣсто въсходꙙ грꙙдѣѣше С 349.19 тъгда шъдъ днъ отъ двою на десꙙте. юда скаротнъ. вдш л отъ колка мѣста спаде С 410.8 Изч З С Гр ἐκπίπτω πίπτω. Вар. ꙇспаст Нвб Срв изпадна ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА