Старобългарски речник
скѹсьнкъ 
скѹсьнкъ -а м Наблюдател, изпитател млъа же вьсе лѣто не глаголꙙ н къ комѹже нъсоже. ꙗкоже ꙁавстьнкомъ молтвьнкомъ бꙑт глагол҄ѫштемъ ... ѹмол҄енъ же бꙑвъ. пакꙑ по пръвꙑ сꙙ ѧ нъ ... ѣко новоꙗввъша сꙙ нѣкого. мѡсеꙗ. на старѣшнъство братѧ въꙁведошꙙ ... добр же скѹсьнц. глѹмвъше сѧ  не сълагашꙙ С 277.9 тѹ же аб(е) съ прьва от въꙁвьішенꙗ събьіваетъ сꙙ мъ пакост събьіват. не въображаѭштамъ сꙙ сѫдꙗмъ скѹсьнкомъ (вм.  скѹсьнкомъ, Минчева, с. 45) бьіт  (б)рат ЗЛ IIб 15 Изч С. ЗЛ Гр δοκιμαστής Нвб изкусник ОА ВА ЕтМл МлБТР РБЕ ДА