Старобългарски речник
скон 
скон нареч 1. В началото, най–напред ꙇскон. бѣаше слово. ꙇ слово бѣаше отъ ба. ꙇ бъ бѣаше слово З Йо 1.1А сътвор  ꙇскон мѫжескъ полъ  женескъ. сътворлъ естъ М Мт 19.4 ЗI мос по жестосръдью вашемѹ повелѣ вамъ. отъпѹстт женꙑ вашѧ. ꙇскон же не бꙑстъ тако М Мт 19.8 ЗI 2. От самото начало, отначало ѣкоже прѣдашѧ намъ бꙑвъше скон самовдьц ꙇ слѹгꙑ словесе М Лк 1.2 З ꙇ вꙑ же съвѣдѣтельствѹѹте. ѣко скон съ мъноѭ есте М Йо 15.27 З, А, СК вѣдѣаше бо скон съ. кто сѫтъ не вѣрѹѭште.  кто естъ хотѧ прѣдат  М Йо 6.64 З А Открай време. вꙑ отъ отъца дѣвола есте ... онъ коѹбцъ бѣ скон М Йо 8.44 З А на родъ ловѣьскꙑ скон воѭѧ дꙗволъ С 514.18—19 дꙗволъ ... вьлѣꙁъ бо въ дного отъ самаранъ. скон  вънѫ стнꙑ отъвраштаѭштхъ сѧ. прготова го. събрат вьсꙙ послѹшаѭштꙙѧ го С 514.24 3. От много време, отдавна бѣаше же храмъ кѹмрꙿскꙑ скон. нарцамъ петасъ. С 17.8 М З ЗI А СК С Гр ἀπ’ ἀρχῆς ἐξ ἀρχῆς ἐν ἀρχῇ ἀρχαῖος ꙇскон сконі Нвб искони, изкони МлБТР ЕтБАН