Старобългарски речник
скаротнъ 
скаротнъ -а м ЛИ Искариот — прозвище на един от 12–те апостоли Юда [Иуда], по името на родното му място Кариот; предателят на Христос юда глаголемꙑ скаротнъ С 410.11 шъдъ отъ двою на десꙙте юда скаротнъ. къ старѣшнамъ жьрььскамъ рее мъ. ꙿто м хоштете дат  аꙁъ вамъ прѣдамъ го С 410.26 С Гр ᾿Ισκαριώτης От евр īš Karī҄i҄iōt “човек от Кариот” или от арам. ’īškariā “лъжлив” Нвб Срв искариот