Старобългарски речник
скаꙁт 
скаꙁт -скажѫ -скаꙁш св 1. Променя, изменя, преобразя дьнесь мѣдьнаꙗ врата сълом владꙑка нашъ хъ.  само сьмрьтно лце скаꙁлъ. пото же глагол҄ѫ лце. само мꙙ го прѣложлъ С 487.7 2. Кастрирам, скопя, направя някого евнух сѫтъ бо каженц же рѣва мнⷬ҇ѣ родшѧ сѧ тако. ꙇ сѫтъ каженц ѩже скаꙁшѧ лц М Мт 19.12 ЗI А Изч М З А С Гр εὐνουχίζω ἀφανίζω іскаꙁт скаꙁіт Нвб Срв изказявам “изхабявам” диал изказив ’нечист, недоброкачествен’ прил ЕтБАН ДА