Старобългарски речник
осꙗ 
осꙗ -ѩ м ЛИ 1. Йосия [Иосий] — старозаветен юдейски цар [640—609 г. пр. н.е.], един от прадедите на Христос амось же роді осіѭ. осіа же роді охоніѭ А Мт 1.10, 11 СК 2. Йосия [Иосий] — брат на Христос не сь л естъ тектонъ снъ марнъ. братръ же ѣковѹ  ос  юдѣ  смонѹ М Мк 6.3 З вь нхъ же бѣ марѣ магдалꙑні і (ма)марѣ ѣковлѣ  ос мат. ꙇ мат сновѹ ꙁеведеовѹ М Мт 27.56 З А Изч М З А СК Гр ᾿Ιωσῆ ᾿Ιωσῆς ᾿Ιωσία ᾿Ιωσίας От евр ҄Ioš҄iāhū ’Яхве подкрепя, възстановява’ осіꙗ осіа осꙗ