Старобългарски речник
осфовъ 
осфовъ прил притеж ЛИ 1. Йосифов, на Йосиф — син на патриарх Иаков и Рахил їꙁбавілъ есі мꙑшьцеѭ твоеѭ люді твоѩ. снꙑ їѣковлѩ їосіфовꙑ СП 76.16 ї отърінѫ село іосіфово СП 77.67 2. Йосифов, на Йосиф — един от прадедите на Христос, син на Йонан ꙇ тъ бѣ съ ѣко тремъ десѧтемъ лѣтъ нанаѩ. снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ ... ꙇюдовъ. (о)сфовъ. ꙇоананевъ М Лк 3.30 З 3. Йосифов, на Йосиф — един от прадедите на Христос, син на Матата̀ снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ ... ꙇ аннаевъ. ꙇосфовъ. маттатевъ М Лк 3.24 З 4. Йосифов, на Йосиф — един от прадедите на Христос, живял след вавилонския плен; син на Юда снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ ... семеоновъ. ꙇосфовъ. ꙇюднъ М Лк 3.26 З 5. Йосифов, на Йосиф Обручник — годеникът и съпругът на Дева Мария [майката на Христос] снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. ꙇосфовъ М Лк 3.23 З не сь л естъ с. снъ осфовъ М Йо 6.42 З,А. Срв. Лк 4.22 М,А [146b 27] М З А СК СП Гр τοῦ ᾿Ιωσήφ осіфовъ ꙇосфовъ іосіфовъ їосіфовъ Нвб Йосифов ФИ СтИл,РЛФИ