Старобългарски речник
онадавл҄ь
онадавл҄ь
прил
притеж
ЛИ
Йонадавов, на Йонадав [Ионадав] — син на Рихав; съюзник на Ииуй [4 Цар 10.23]
давъ пъсамъ сꙑномъ їонавлъ [їона(да)вл(ем)ъ,
Север.,
с. 86, бел. под линия]
і плѣненꙑмъ прѣжде
СП
70.1
Изч
СП
Гр
τοῦ ᾿Ιωναδάβ
От
евр
҄Iehōnādāb,
҄Iōnādāb
’Яхве насърчава, дарява’