Старобългарски речник

оатамъ

оатамъ -а м ЛИ Иоатам — старозаветен юдейски цар [742—735 г.], син на Озия [4 Цар 15.5, 32—38], един от прадедите на Христос оꙁіѣ же роді. оатама. оатамь же роді ахаꙁа А Мт 1.9 СК Изч А СК Гр ᾿Ιωάϑαμ От евр ҄Iọ̄tām отамъ