Старобългарски речник
оановъ 
оановъ прил притеж ЛИ 1. Йоанов — който се отнася до Йоан Кръстител і се естъ съвѣдѣтел҄ьство ꙇоаново З Йо 1.19А крьштене оаново отъ кѫдѫ бѣ М Мк 11.30 З і бѣахѫ ѹенц оанов. ꙇ фарсе постѧще сѧ М Мк 2.18 З се бо стъ шестꙑ мѣсꙙць. ꙁаꙙтю їѡановѹ С 245.15 не дасть л мѹ родьствѹ їѡановѹ благовѣштенꙗ С 249.6 2. Йоанов — който се отнася до Йоан Богослов аплъ. пръвааго посланѣ ѡ(анѡва) Е 36б 15 3. Йоанов — който се отнася до Йоан Мълчаливи ѹстро богъ. ꙗвт съкровъно богатъство їѡанново С 293.21  отътол ѹвѣдѣнъ бꙑстъ родъ їѡанновъ  епскѹпьство С 295.5—6 М З А ЗП Е С Гр τοῦ ᾿Ιωάννου ꙇоановъ ꙇоанꙿновъ їѡановъ їѡанновъ їѡ(анѡвъ) Нвб Ø