Старобългарски речник
оавъ 
оавъ -а м ЛИ Йоав [Иоав] — син на Саруя [сестра на старозаветния цар Давид] и брат на Ависей и Асаил; военачалник в Давидовата войска ї обрат сѩ іоавъ і іꙁбі дьбрь солішьскѫѫ. їв҃ тꙑсѫшті СП 59.2 Изч СП Гр ᾿Ιωάβ іоавъ