Старобългарски речник
ностань 
ностань нареч Непрестанно, постоянно самъ же стꙑ еппъ. ностань оглашаѧ мѫжꙙ съ женам  дѣтьм. молꙗаше нелцемѣрьнѣ прстѫпт къ хсов С 541.10 множаѭштемꙿ же ностань лкоже дꙿні вънѫ с н҄мъ прѣбꙑваѭштмъ С 549.17 ностань кост мѹ съламьꙗѧ С 553.4 дховьнꙑм пѣсньм птааше сꙙ ностань С 550.13 Изч С Нвб иностан остар ВА