Старобългарски речник
ꙁѫтрьѭдѹ 
ꙁѫтрьѭдѹ нареч Отвътре, от вътрешността на нещо ꙇ тъ ꙇꙁ ѫтрьѫдѹ отьвѣштавъ реетъ. не твор м трѹда М Лк 11.7 З А СК ꙇꙁ ѫтрьѫдѹ бо отъ сръдьца ска. помꙑшленѣ ꙁълаѣ ꙇсходѧтъ М Лк 7.21 Изч М З А СК Гр ἔσωϑεν ꙁѫтрьѫдѹ ꙁѫтръѫдѫ ꙇꙁѹтрьѭдѫ Нвб Срв изунетре диал ДА