Старобългарски речник
ꙁмѣнт сѧ 
ꙁмѣнт сѧ -ꙁмѣнѭ сѧ -ꙁмѣнш сѧ св 1. Променя се, изменя се  ѣко одѣало съвьеш ѣ ї ꙁмѣнѩтъ сѩ СП 101.28  ѣко ѡдеждѫ ... съвеш їꙁмѣнѧтъ сѧ Е 8б 7 Променя се, преобразя се, придобия друг вид.  се мѹ рекъшѹ ꙁмѣн сꙙ лце мѹ.  бꙑстъ акꙑ пламꙑ С 159.16 н л стухꙙ наѹшꙙ тꙙ ꙁмѣн҄енꙑ бꙑвшꙙ. сльньце свѣта съвлъкъ сꙙ облѣе сꙙ въ тъмѫ. лѹньскаа красота напрасно омрье С 475.13 колѣнѣ мо ꙁнеможете отъ поста.  пльть моѣ ꙁмѣні сѩ олѣа радꙇ СП 108.24 2. За лица, които подред извършват някакво действие — сменя се, изредя се  бѭштїмъ же ꙁмѣнвꙿшемъ сꙙ пꙙть кратꙑ С 103.25—26 СП Е С Гр ἀλλάσσομαι ἀλλάσσω ἀλλοιόω ἀλλοιόομαι ꙁмѣніт сѧ Нвб изменя се ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР ДА