Старобългарски речник
ꙁлха 
ꙁлха нареч 1. Твърде много он же ꙁлха двлѣахѫ сѧ М Мк 10.26 З ꙇ ѕѣло ꙁлха въ себѣ двлѣахѫ сѧ М Мк 6.51 З 2. Повече, още повече ꙇ прѣщаахѫ емѹ мъноѕ да ѹмлътъ. онъ же ꙁлха въпѣше М Мк 10.48 З тѣхъ рад ꙁлха любмъ стъ богомъ С 219.28 В повече, прекомерно. ѣкоже аꙁъ колжъдо сътворхъ. ꙇ вꙿсѣ ꙁлха. вь ѣдень. ꙇ въ ꙇ вь пть. неправедьнѣмь съпань СЕ 72а 18 лѣпо же бѣ намъ правꙿдѫ ꙁлха мѣт. пае кн҄х  фарсе С 135.25 3. С излишък гь ... въꙁдаетъ творѩштмъ ꙁлха гръдꙑнѫ СП 30.24 пае ꙁлха μᾶλλον περισσότερον, ἐκπερισσῶς Толкова повече, още повече елкоже ꙇмъ тъ ꙁаповѣдааше. он пае ꙁлха проповѣдаахѫ М Мк 7.36 З А Б онъ же ꙁлха глааше пае М Мк 14.31 З М З А Б СП СЕ С Гр περισσῶς ἐκ περισσοῦ πολλῷ μᾶλλον εἰς ὑπερβολήν ὑπερβαλλόντως Нвб Ø