Старобългарски речник
ꙁт 
ꙁт -ꙁдѫ -ꙁдеш св 1. Изляза, придвижа се отвътре навън аꙁъ есмъ двьр. мъноѭ аште кто вьндетъ съпстъ сѧ.  вьндетъ  ꙁдетъ М Йо 10.9 З А СК ꙇꙁде же пакꙑ платъ вонъ М Йо 19.4 З А СК отъвръꙁъше же двьр тьмнц. ꙁдошꙙ кѹпꙿно вьс ꙁвѣр С 184.22 ꙁде блаженꙑ ꙁ домѹ оца свого С 547.1  ꙗкоже ꙁде отъ гроба ꙁатворенѹ сѫштѹ гробѹ С 501.11 Образно. ꙇ абье съ оштюшть вь себѣ слѫ шедъшѫ отъ него М Мк 5.30 З А СК У  достонѫ покаꙁа слѫ грьтань. мже ꙁдошꙙ прѣданю словеса С 426.15—16 Изплъзна се, измъкна се. ꙇ ꙁскаахѫ же его пакꙑ ѩт. ꙇ ꙁде отъ рѫкъ хъ М Йо 10.39 З Изляза из гроба, възкръсна. вьс вѫште въ гробѣхъ. ѹслꙑшѧтъ глсъ сна бжѣ.  ꙁдѫтъ М Йо 5.26 З А 2. Напусна мястото, където се намирам, отдалеча се от някъде ꙁде отъ тѫдѹ. ꙇ прде въ отеьстве свое М Мк 6.1 ꙁде вънъ града съ людьм свом С 200.22 гда ꙁдошꙙ ꙁъ егупта. вдѣвъше море растѫпвъше сꙙ С 417.5 ꙁд ꙁ града того  д въ асѭ С 235.27 За нечист дух, бяс — изляза от някого. нѣмꙑ ꙇ глѹхꙑ дше. аꙁъ т велѭ ꙁт ꙁ него. ꙇ к томѹ не вьнд вь нь М Мк 9.25 З А СК Б ꙁд дше нестꙑ отъ лвка М Мк 5.8 З ꙇ ꙁапрѣт емѹ с  ꙁде ꙁ него бѣсъ. ꙇ сцѣлѣ отрокъ томь асѣ М Мт 17.18 А СК рее отьць антонꙇ ꙁд ꙁъ ловѣка. бѣсъ же съ хѹлоѭ въпꙗше С 172.10 3. Отида някъде, на определено място или с определена цел самъ с несꙑ крстъ. ꙇꙁде въ нарцаемое кранево мѣсто М Йо 19.17 З А Б въсхотѣ съ ꙁт въ галлѣѭ М Йо 1.44 З А О ꙁд ѩдро на распѫтѣ  стъгнꙑ града М Лк 14.21 З А СК ꙇшедъшю же емѹ на ꙁемлѭ сърѣте  мѫжъ еднъ М Лк 8.27 З А шедъше раб т на пѫт. събърашѧ вьсѧ ѩже обрѣтѫ М Мт 22.10А ꙇꙁдѫ ѩт  М Мк 3.21 З ꙁꙇде лкъ на дѣло свое.  на дѣланьѣ своѣ СП 103.23 ꙁде на мльанъно мѣсто С 273.23 ꙇшедъше крьстꙗн въꙁꙙшꙙ тѣлесѣ стѹю С 15.10 Тръгна, отправя се на някъде. ꙇꙁде же съ  ѹенц его. въ вьс кесарѩ флповꙑ М Мк 8.27 З А СК людемъ прѣселенье егда хотѣахѫ ꙇꙁтꙇ СП 64.1  рекѫтъ вамъ се сьде се овъде хъ. не ꙁдѣте н поженѣте М Лк 17.23 З ꙁде вънь ꙁ града въ втанѭ. ꙇ въдвор сѧ тѹ М Мт 21.17 ЗI СК ЗП Премина, отида отвъд нещо. с рекъ с. ꙇꙁде съ ѹенкꙑ свом. на онъ полъ потока кедръска. ꙇдеже бѣ врътъ М Йо 18.1 З А СК глашѧ емѹ. ꙇдемъ  мꙑ съ тобоѭ. ꙇ ꙁдѫ М Йо 21.3А Изкача се, възляза някъде. ꙇ въспѣвъше ꙁдѫ въ горѫ елеонъскѫ М Мк 14.26 З іꙁде въ горѫ молт сѧ М Лк 6.12 З 4. Тръгна заедно с някого, присъединя се нꙑнѣ же отърнѫ посрам нꙑ. ꙇ не ꙁꙇдешꙇ бже въ сꙇлахъ нашꙇхъ СП 43.10 5. Дойда, пристигна от някъде ꙇ се жена хананеска. отъ прѣдѣлъ тѣхъ шедъш. въꙁъп М Мт 15.22 СК 6. Произляза, родя се ꙇꙁдъ отъ отца М Йо 16.28 З отъ ба ꙁде  къ бѹ грѧдетъ М Йо 13.3 З А СК  тꙑ вѳлееме ꙁем(л)е юдова ніім же меньш ес въ влдкахъ юдовахъ. с тебе бо ꙁідетъ вождъ іже ѹпасетъ люді своѩ ꙁлѣ А Мт 2.6 СК ꙁ ѫтробꙑ твоѧ ꙁдетъ С 237.17 нагъ ꙁдохъ  рѣва матере моѧ С 64.13 отъ дѣвꙑ ꙁде ꙇс С 248.12 7. Изтека, избликна еднъ отъ вонъ. копемь емѹ ребра прободе. ꙇ ꙁде абе кръвъ  вода М Йо 19.34 З А СК Б  ꙇстонкъ ꙁде ꙁ него С 18.18 8. Появя се, покажа се тако бѫдетъ въ съконьане вѣка. ꙇꙁдѫтъ анћл. ꙇ отълѫѧтъ ꙁълꙑѩ отъ срѣдꙑ праведънꙑхъ М Мт 13.49 З СК ꙇ ꙁдѫ фарсѣ  наѧсѧ сътѧꙁат сѧ съ нмь М Мк 8.11 З 9. Окажа се някакъв егда сѫдѩтъ емѹ да ꙇꙁꙇдетъ осѫжденъ СП 108.7 10. За слух, мълва и под. — разпространя се, пръсна се ꙇꙁде же слово се въ братрѭ З Йо 21.23 А СК ꙇ ꙁде слѹхъ его абе во вьсѫ странѫ галлескѫ М Мк 1.28 З ꙇ вѣсть ꙁде по вьсе странѣ о немь М Лк 4.14 во вьсѫ ꙁемлѭ ꙁꙇдѫ вѣщанъѣ хъ СП 18.5 вь вьсѫ ꙁемьѭ ꙁде слава го С 509.1 11. За заповед, нареждане — издаден съм, разпратен съм ꙇꙁде повелѣне отъ кесарѣ авъгоста напсат вьсѫ ѹселенѫѭ М Лк 21.1 З А СК ꙁт протвѫ [на сърѣтень] ἐξέρχομαι εἰς ὑπάντησιν [вар. εἰς συνάντησιν], ἀπαντάω, ὑπαντάω Отида да посрещна, да срещна някого ꙇ се весь градъ ꙁдѫ протвѫ св М Мт 8.34 З А ꙇꙁдѫ протвѹ женхѹ М Мт 25.1 З А СК се невѣстьнкъ грꙙдетъ ꙁдѣте на сьрѣтен мѹ С 369.4 Срв. С117.2 ꙁт на дѣло εἰς ἔργον ἄγομαι Осъществя се вдꙙ прореен сво на дѣло съшедъше С 321.21—22 М З А СК Б ЗП О У СП СС К С Гр ἐξέρχομαι ἀνέρχομαι ἀπέρχομαι προέρχομαι ἐκπορεύομαι ὑπαντάω ἥκω χωρέω ἀνίσταμαι ἀπαντάω ἔρχομαι πορεύομαι іꙁт ꙇꙁт Нвб изида, изидам, изидем диал ВА НТ Дюв ЕтБАН ДА