Старобългарски речник
ꙁдꙑхат 
ꙁдꙑхат -ꙁдꙑхаѭ -ꙁдꙑхаш несв Издъхвам, изпускам последен дъх, умирам ꙁдꙑхаѭштемъ лкмъ отъ страха М Лк 21.26 З А СК комсъ... повелѣ вономъ свомъ да прободѫтъ ѭ она же велм отъсковъш ꙁде вь слѣдъ състольнка кнꙙжа  аб ꙁдꙑха С 234.2 Изч М З А СК С Гр ἀποψύχω Нвб издихам, издихвам остар МлБТР ЕтМл РБЕ Срв издъхвам ОА ВА Дюв НГер МлБТР БТР АР РБЕ