Старобългарски речник
ꙁвꙑкнѫт 
ꙁвꙑкнѫт -ꙁвꙑкнѫ -ꙁвꙑкнеш св Зауча, усвоя нктоже ѹбо пꙙтдесꙙтъ ѱалма ꙁвꙑкнѫт можетъ С 355.16 Изч С Гр ἐκμανϑάνω Нвб Срв [на]викна, [при]викна, [с]викна