Старобългарски речник
ꙁборьнъ 
ꙁборьнъ -ꙑ прил Избран, подбран ꙗкоже по стнѣ непорона себе богов прнест. съгласна же смъ  съсѫдъ ꙁборьнꙑ. ѧꙁꙑкомъ вьсѣмъ ѹтел҄ь рее С 534.6 еванг҄ель ꙁборьно ἄπρακος Изборно евангелие, апракос еваггеле ꙁборное съ бм(ъ) тоⷨ въ (со)боⷮ  недѣⷧ҇ А 1а 1—3 Изч А С Гр ἐκλεκτός ꙁборнъ Нвб изборен ОА ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ АР