Старобългарски речник

ерѹсалмлꙗннъ

ерѹсалмлꙗннъ -а м Ерусалимец, жител на Ерусалим і схождааше къ немѹ вьсѣ юдеска страна  ерлмне М Мк 1.5 З А СК Б глаахѫ же едн отъ ерѹсалмлѣнъ М Йо 7.25 З Изч М З А СК Б Гр ῾Ιεροσολυμίτης ерѹсалмлѣннъ ерѹсалмѣннъ Нвб йерусалимлянин остар ВА