Старобългарски речник
еремꙗ 
еремꙗ м ЛИ Йеремия, Еремия [Иеремия] — вторият от великите пророци от Стария завет, отведен в плен от Навуходоносор във Вавилон. Пр. на 1 май тогда събъⷭ҇ сѧ рееное еремемь прркмъ А Мт 2.17 СК Б тъгда събꙑстъ сѧ рееное пророкомь ꙇеремемь З Мт 27.9А мⷺца маⷺ҇ а҃ стаго прⷬ҇ка еремѩ А 146а 5 псалмъ дадовъ пѣснъ ремꙇѩ СП 64.1 кого глѭтъ мѧ лвц сѫшта... он же рѣшѧ емѹ. ов оана крсттелѣ. ꙇн же лѭ. дрѹѕ же еремѭ. л едноготъ пркъ М Мт 16.14 З А се же бо  господь нашь пшꙙ рем пророкѹ С 357.11 се дрѣво пророьскомъ окомь вдѣвъ еремꙗ С 353.1 М З А СК Б СП С Гр ᾿Ιερεμίας От евр Iīrmějāhū ’Яхве ще възвиси’ ремꙇꙗ ремꙗ ꙇеремꙗ Нвб Иеремия м ЛИ МлБТР Йеремиев ФИ СтИл,РЛФИ Еремия м ЛИ НГер