Старобългарски речник
еменнъ 
еменнъ прил притеж МИ Вениаминов, който се отнася до член на племето на Вениамин [Съд 20.12—48; 2 Пар 14.8, 17.17] о словесехъ сѹсінѣхъ. сна еменіна СП 7.1 Изч СП Гр [τοῦ] ᾿Ιεμενί От евр Yemῑnῑ еменінъ