Старобългарски речник
еꙁек҄ꙗ 
еꙁек҄ꙗ -ѩ м ЛИ Йезекиил — третият от великите пророци [умр. ок. 593 г. пр. н.е.] от Стария завет, свещеник в Йерусалим; отведен в плен от Навуходоносор във Вавилон заедно с цар Йехония. Пр. на 21 юли [според Типика на Великата църква през IХ в. на 10 април] пѣснъ іереміѩ. їꙁекю [погр. вм. їеꙁекю, Север., с. 77, бел. под линия] людемъ прѣселенье егда хотѣахѫ іꙁті СП 64.1 Изч СП Гр ᾿Ιεζεκιήλ От евр Jẹ hézg’ēl ’Бог е силен’ їеꙁекꙗ Нвб Срв Езекия м ЛИ Езекиев ФИ СтИл,РЛФИ