Старобългарски речник
дѹмѣꙗннъ 
дѹмѣꙗннъ -а м Идумеянин, жител на Идумея пріде доікъ ()дѹмѣа(н)нъ СП 51.2 Изч СП Гр [ὁ] ᾿Ιδουμαῖος дѹмѣаннъ