Старобългарски речник
долъ 
долъ м Идол, езическо божество ꙇдол ѩꙁкъ съребрьн ꙇ ꙁл҇аⷮ дѣла рѫкъ ль. ѹста ꙇмѫтъ ꙇ не проглѭтъ. ѡ ꙇмѫтъ ꙇ не вдѩтъ СП 134.15—16 Срв. СП113.12 да постꙑдѩтъ сѩ вьсꙇ кланѣѭштеꙇ сѩ ꙇстѹканꙑмъ. хвалѩштеꙇ сѩ о ꙇдолѣхъ своꙇхъ СП 96.7 дне(с) долъ невдмꙑ крꙑетъ сѧ СЕ 2b 13 н сам цї сътворшꙙ долꙑ оть н҄еꙙ С 485.12 Изч СП СЕ С От гр εἴδωλον ꙇдолъ Нвб идол ОА ВА АК Бот НГер МлБТР ЕтМл БТР РБЕ АР