Старобългарски речник
доложрьтвьнъ 
доложрьтвьнъ -ꙑ прил същ доложрьтвънаꙗ ср мн τὰ εἰδωλόϑυτα Месо от животно, принесено в жертва на идолите аще бо кто вдтъ тѧ м(ѫ)ща раꙁѹмъ въ трѣ(б)щ() въꙁлежѧща. не съв(ѣс)тъ л емѹ немощнѹ сѫщѹ съꙁ()ждетъ сѧ ѣст долѡжрътвънаѣ Е 3б 4 Изч Е долѡжрътвънъ Нвб Срв идол и жертвен