Старобългарски речник
гѹменъ 
гѹменъ -а м 1. Вожд, водач брⷮ҇а помнте гѹменꙑ вашѧ. еже глашѧ вамъ слово бже Е 33б 7 Началник, наставник. повнѹте сꙙ гѹменомъ вашмъ. ꙇ покарѣте СЕ 82b 4—5 2. Игумен, управител на манастир естъ л т годѣ гѹменъ.  братрѣ вꙿсѣ СЕ 92а 18 бѣаше же гѹменъ того манастꙑрѣ С 119.22 вьс бо съшедъше сꙙ попове же  клрц. облаш же  рънорꙁц.  гѹмен сътворшꙙ праꙁдьнкъ велкъ С 219.19 жт прѣпрость. отьца іѡана гѹмена стꙑѧ горꙑ снескꙑ С 272.6 Е СЕ С От гр ὁ ἡγούμενος Превежда и гр. ἀρχιμανδρίτης Нвб игумен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР ДА