Старобългарски речник
ꙁѫбьнъ 
ꙁѫбьнъ -ꙑ прил Зъбен, който се отнася до зъб  да бѫдеш отъгнанъ въ тъмѫ кромѣшьн҄ѫѭ. деже бѫдетъ плаь  скръжетъ ꙁѫбьнꙑ С 554.26 Изч С Гр τῶν ὀδόντων Нвб зъбен ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА зъбни[й] остар НГер МлБТР