Старобългарски речник
ꙁѧть 
ꙁѧть - м Жених, младоженец, съпруг къ семѹ на ꙁем м бесѣдѹш  прѣдъ двьрьм клѣт моѧ. а сь небесе ꙁѧть обѣштаваш м првест С 237.5 ѹподобтъ сꙙ цѣсарьств небесъно десꙙт дѣвцъ. ѧже ... ꙁдошꙙ на сьрѣтен ꙁꙙт  невѣстѣ С 368.28 Образно. повѣждь м ѹбо ѡ ждовне. ꙿто сꙙ пророкꙑ велаш ... а пршъдъша ꙁꙙт не прмьш С 335.19—20 Изч С Гр νυμφίος Нвб зет ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Зетьово МИ СНМБ Зетски дол МИ ИП,И. в Т Зетев ФИ Зетов ФИ СтИл,РЛФИ