Старобългарски речник
ꙁълъ 
ꙁълъ -ꙑ прил 1. Лош, зъл по характер се бо вь беꙁаконь моемь ꙁаѧ. слꙑшахъ гі. ѣко мꙿножꙿство ꙁълъ къ попраетъ мѧ. ꙇже хотѧтъ посрамт. ꙇ прѣдъкнѫт стѫпанѣ моѣ СЕ 85а 10—11 покаꙗ сꙙ блаженꙑ петрꙿ.  ꙁълꙑ юда С 362.25 2. Който не върши добре работата си, недобросъвестен аште л реетъ ꙁълꙑ рабъ въ сръдц своемь. кьснтъ мо гнъ прт М Мт 24.48 З А СК въꙁдрѹвъ же вовода на слѹгѹѭштꙙѧ вонꙑ рее. ѡ ꙁълꙑѧ слѹгꙑ. поꙿто въскорѣ не творте повелѣнааго вамъ С 74.7 3. Който причинява, носи зло; породен от недобри намерения блажен бѫдете егда вьꙁненавдѧтъ вꙑ лвц. ꙇ егда раꙁлѫѧтъ вꙑ  поносѧтъ. ꙇ пронесѫтъ мѧ ваше ѣко ꙁъло. сна лвскааго рад М Лк 6.22 З А СК вьсѣкъ бо дѣлаѩ ꙁъла. ненавдтъ свѣта. ꙇ не прходтъ къ свѣтѹ. да не о(бл)ѧтъ сѧ дѣла его. ѣко ꙁъла сѫтъ М Йо 3.20А молѫ сѧ. не імѣі нікътоже вънѫтрь ꙁълꙑ мꙑслі. нъ да оꙇстмъ своі съмꙑслъ. къ істѣ бо. жрътвѣ прістѫпаемъ К 8b 13 егда ѹаше і. остаті ꙁълаго наѧтка того. не послѹша. ні пріѩтъ ѹеньѣ К 5b 24 стꙑ паулъ рее. вѣрѹѭ богѹ лъгъꙙштꙋѹмѹ м болѣꙁн.  їꙁбавьꙗѭшта [!] мꙙ отъ вьсѣхъ ꙁълꙑхъ твохъ ѹмꙑшлꙗ С 4.21  ꙁлѣꙁъше фарсе сьвѣтъ вьꙁꙙшꙙ. да  погѹбꙙтъ. ѡ сьвѣте ꙁълꙑ ꙁавстѭ сѣмъ.  ꙁавстѭ обламъ С 402.12 4. Лош, недоброкачествен не можетъ дрѣво добро плодъ ꙁолъ творт. н дрѣво ꙁъло плодъ добръ творт М Мт 7.18 З А такъ бо естъ ꙁълꙑ тъ корень. бѣса горьі дшѫ нашѫ бѹѭ творітъ К 4b 10 5. Тежък, мъчителен цѣсарьствѹѭштѹ доклтꙗнѹ. ꙁаповѣдь посъла сꙙ по вьсе вьсел҄енѣ. ꙗкоже вьсѣмъ не покорꙙштмъ сꙙ ꙁаповѣд го.  не жьрѫшт богомъ. мѫен бꙑваѭште ꙁълѫ съмрьтѭ ѹмрѣт С 145.4 6. Като същ. a) ꙁъло ср ед a) τὸ πονηρόν, τὸ κακόν, τὰ φαῦλα, πονηρία Зло, злина благꙑ лкъ отъ блгаго съкровшта срдца своего ꙁностъ благое. ꙇ ꙁълꙑ лкъ отъ ꙁълааго съкровща срдца своего ꙁностъ ꙁълое М Лк 6.45 З помлѹі мѩ бже по веліцѣі млості твоеі ... тебѣ едіномѹ съгрѣшіхъ. ї ꙁълое прѣдъ тобоѭ створхъ СП 50.6 b) ꙁълаꙗ ср мн a) [τὰ] πονηρά, τὰ φαῦλα, [τὰ] κακά, [τὰ] δεινά Зли дела, злини добрꙑ лвкъ отъ добраго съкровшта ꙁностъ добраѣ. ꙇ ꙁълꙑ лвкъ отъ ꙁълааго съкровшта ꙁностъ ꙁълаа М Мт 12.35 З А  ꙁдѫтъ сътворьше благаа въ вьскрѣшене жвотѹ. а сътворьше ꙁълаа въ вьскрѣшене сѫдѹ М Йо 5.29 З А сѫд гі. обдѩщїмъ мѩ ... да ... постꙑдѩть сѩ мꙑслѩщї мьнѣ ꙁълаа СП 34.4 вьсьде намъ віна бꙑваетъ. добрꙑмъ і ꙁълꙑмъ К 6а 17 Срв. С415.29 вдш л ꙗко не тъьѭ грабꙙ  лхомлꙙ. н же ꙁълаꙗ творꙙтъ. нъ же добра не твортъ мѫтъ сꙙ сетъноѭ мѫкоѭ С 378.6 і ѿнѭдь вꙿсѣхъ ꙁълꙑхъ ѿвръꙃѣмꙿ сѧ Р II 3.30—31 b) ꙁъл м мн a) [οἱ] πονηροί, [οἱ] κακοί, οἱ φαῦλοι Злите, недобрите хора ꙇ шедъше раб т на пѫт. събърашѧ вьсѧ ѩже обрѣтѫ. ꙁълꙑѩ же  добрꙑ. ꙇ сплъншѧ бракъ въꙁлежѧштхъ М Мт 22.10 ЗI, А. Срв. СЕ 106b 10 b) ꙁъл м мн τὰ σαπρά Негодните, лошите, които не стават за ядене сплън сѧ ꙁвлъкъше  на кра. ꙇ сѣдъше ꙁбⷬ҇ашѧ добрꙑѩ въ съсѫдꙑ. а ꙁълꙑѩ ꙁвръгѫ вонъ М Мт 13.48 З А СК ꙁълъ дѹхъ [бѣсъ] πνεῦμα πονηρόν, πνεῦμα ἀκάϑαρτον, κακὸς δαίμων, πνεῦμα πονηρίας Зъл дух, нечиста сила; дявол, демон, бяс въ тъ асъ сцѣл мъногꙑ отъ недѫгъ. ꙇ ранъ  дхъ ꙁълъ. ꙇ мъногомъ слѣпомъ дарова проꙁьрѣне М Лк 7.21 З ꙁаклнаѭ тѧ дше ꙁълꙑ. бгомь саваотомь. ꙇ вꙿсѣмь вонъствомь аћлꙑ бжь. ꙇ атаналемь. бгомь вꙿседръжтелемь. ꙇꙁд отд СЕ 52а 7—8 анѳѹпатъ рее. окаане ꙁълѹ бѣсѹ прѣодолѣлъ с С 113.16—17 ꙁълꙑ смрадъ τὸ δυσῶδες Зловоние трьптъ т владꙑка трьпѣлвꙑ. не ꙁълааго смрада твого лобꙑꙁанꙗ ѹвраштаѧ сꙙ С 426.10 ꙁълаꙗ вѣра κακοπιστία Ерес препостъ же  про. же бѣахѫ отъ аревꙑ ꙁълꙑѧ вѣрꙑ. пае съвратшꙙ цѣсарѣ.  нарѫгавъше сꙙ мѹ  ѹсмꙗвъше сꙙ словесемъ го. шбаахѫ  хръꙁанꙑ С 192.16 прьвꙑ ꙁълъ ἀρχέκακος Главният причинител на злините, виновникът за нещастията нь н тѣмь довьл҄ень бꙑ оскврьн҄енмъ врагъ.  прьвꙑ ꙁълъ сотона С 522.1 ꙁъл съвѣт δόλοι Интриги ков же  сьвѣт ꙁьл на н҄ꙙ плетом бꙑваахѫ С 85.11—12 мѣсѧьнꙑѩ ꙁълꙑ недѫгꙑ мꙑ σεληνιαζόμενος Който страда от лунатизъм, сомнамбулизъм ꙇ првѣсѧ емѹ вьсѧ болѧштѧѩ. раꙁльнъꙇм недѫгꙑ. ꙇ страстьм одръжмꙑ. ꙇ бѣсънꙑѩ. ꙇ мѣсѧьнꙑѩ ꙁълꙑ недѫгꙑ ꙇмѫштѧ ... ꙇ цѣл ѩ З Мт 4.24 М З А СК Б Е СП СЕ К С Р Гр πονηρός κακός κάκιστος σαπρός φαῦλος φαυλόταος δεινός χαλεπός αἰσχρός σκαιός δυσσεβής δυσμενής ἄϑλιος ταλαίπωρος ἐπίβουλος τῆς κακίας [τῆς] πονηρίας [τῶν] κακῶν ἀνήκοος [вар. φαῦλος] χαλεπῶς Нвб зъл ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА зли[й] остар НГер МлБТР Срв Зла река МИ Зли дол МИ Злокучен МИ Злокучене МИ ПК,Пр. в им Зли дол МИ ВП,ТО