Старобългарски речник
ꙁълоьстьнъ 
ꙁълоьстьнъ -ꙑ прил Престъпен, окаян, безбожен раꙁгорѣвъ сꙙ стꙑмъ дѹхомъ ... свꙙтꙑ отьць наш. сак҄. прстѫп къ ꙁълоьстънѹѹмѹ глаголꙙ. цѣсарѹ отврьꙁ цръкв правовѣрънꙑхъ С 191.27—28 свꙙтꙑ же помол сꙙ  цѣлова .  съповѣда мѹ вьсе о ꙁълоьстьнѣѣмь ѹал С 199.14  въꙁвѣштено бꙑстъ аурлꙗнѹ отъ прставьнꙑхъ вонъ вьсе то бꙑвъше.  ѹслꙑшавъ рее. ѡ ꙁꙿлоьстьно бѣшен рода крьстіꙗньска. ꙗко н ѹмеръшъ хъ могохъ побѣдт С 15.6 Изч С Гр δυσσεβής δυσσεβέστατος ἀλάστωρ [вар. δυσώνυμος] ꙁълоьстънъ ꙁꙿлоьстьнъ Нвб злочестен ’нещастен’ ОА Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ РРОДД ДА злочести[й] остар ОА злочестни[й] остар НГер ЕтМл Срв злочест