Старобългарски речник
ꙁълотворт 
ꙁълотворт -ꙁълотворѭ -ꙁълотворш несв Върша зло, грях, съгрешавам рее же съ къ нмъ. въпрошѫ вꙑ то достотъ въ соботꙑ добро л творт л ꙁълотворт дшѫ съпаст л погѹбт М Лк 2.9 напрасно въшедъ въ домъ сво. обрѣте ꙗ ꙁло творꙙшта С 169.10 не бо обрꙙштетъ нктоже тако авѣ ꙁвѣштана. нъ їѡнна стъ пртъа. ꙗкоже вѣдѣахѫ глагол҄емаꙗ.  хотꙙште ꙁъло творꙗахѫ С 440.23 Хуля, укорявам. фарсе же ꙁъвавꙑ го на обѣдъ. та въ дѹшьнѣѣмь с дѣльнцѣ хѹльнꙑ ковааше на н҄ь мꙑсл.  съпаса ловѣколюбьств. акꙑ невѣсть ꙁълотворѣаше С 392.30 Изч М С Калка от гр κακοποιέω κακουργέω Превежда и гр. αἰσχροπαγέω, μέμφομαι [ вар. κακίζω] Нвб Срв злотворствувам ОА МлБТР РБЕ злотворен прил злотворец м злотворник м РРОДД РБЕ