Старобългарски речник
ꙁълословт 
ꙁълословт -ꙁълословлѭ -ꙁълословш несв Говоря против някого, злословя мос бо рее ьт отъца своего  матерь своꙗ. ꙇ же ꙁълословтъ отъца л матерь съмрътьѭ да ѹмьретъ М Мк 7.10 З.Срв. Мт 15.4 М З нктоже бо естъ же сътвортъ. слѫ о мен моемь. ꙇ въꙁможетъ въскорѣ ꙁълословт мѧ М Мк 9.39 Изч М З А Калка от гр κακολογέω Нвб злословя ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ