Старобългарски речник
ꙁълобоват 
ꙁълобоват -ꙁълобѹѭ -ꙁълобѹш несв сег деят същ ꙁълобѹѭще м мн [οἱ] πονηρευόμενοι, [οἱ] κακοῦντες Злобните, изливащите злобата си къто въстанетъ мнѣ на ꙁълобѹѭштѩѩ СП 93.16 егда прібліжѩтъ сѩ на мѩ ꙁълобѹѭште о сьнѣсті плътеі СП 26.2 Изч СП Нвб злобувам ’преследвам някого за отмъщение’ диал ДА