Старобългарски речник
ꙁълобт 
ꙁълобт -ꙁълоблѭ -ꙁълобш несв Хуля, петня пото клевештеш о момъ съшеств. пото л ꙁълобш мо ловѣколюбьств С 394.7 Изч С Гр κακίζω Нвб Срв злобя диал ОА МлБТР РБЕ ДА ВА РБЕ ЕтБАН