Старобългарски речник
ꙁоткъ 
ꙁоткъ -а м ЛИ Зотик — християнин, умр. мъченически в Никомидия по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 21 октомври мⷺца октⷠ҇о ҃ а҃ стъх мⷱкъ дасѣ гасіѣ  ꙁотка А 123а 28 Изч А От гр Ζωτικός Нвб Срв Зотико ЛИ Зотика ЛИ СтИл,РЛФИ