Старобългарски речник
ꙁнань 
ꙁнань -ꙗ ср събир Познат, познайник, приятел мьнѣвъша же  въ дрѹжнѣ сѫштъ ... ꙇ скаашете его въ рожден. ꙇ въ ꙁнан. ꙇ не обрѣтъша его М Лк 2.44 З А СК Б ѹдаллъ есі ꙁнаніѣ моѣ отъ мене. положшѧ мѩ въ мръꙁость себѣ СП 87.9 ѹдаллъ есі отъ мене дрѹга іскрънѣго. ї ꙁнаніѣ моѣ отъ страсті СП 87.19 тꙑ же ве равьнодшьне. влко моі ꙁнанъе мое. їже кѹпьно насадлъ мнѣ брашьна СП 54.14 Изч М З А СК Б СП Гр [ὁ] γνωστός οἱ γνωστοί ꙁнанъе ꙁнаніе ꙁнан Нвб Срв знайник диал ВА РБЕ ДА