Старобългарски речник
ꙁмарагдъ 
ꙁмарагдъ -а м ЛИ 1. Смарагд — един от 40–те кападокийски войни християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия], по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март а се мъ мена. дометꙗнъ. сух. ꙁмарагдъ. мелтонъ С 69.7 2. Смарагд — мъжкото име, под което се е криела св. Ефросина като монахиня. Пр. на 25 септември прⷣ҇ъѩ ефросінъ нареенъѩ меⷩмь мѫжскомъ ꙁмараꙁдь (!) А 121а 26 Изч А С Гр Σμάραγδος ꙁмараꙁдь Нвб Срв Смарагда ЛИ